Защо да медитираме

„Без помощта на медитацията не може да се постигне знание за Аза. Без нейната помощ не може да се достигне божественото състояние. Без нея не можеш да се освободиш от оковите на ума и да достигнеш безсмъртие.

Медитацията е единственият царски път за достигане на освобождението. Тя е тайнствена стълба от земята до небето, от грешката до истината, от тъмнината до светлината, от болката до блаженството, от неспокойствието до вечния мир, от невежеството до знанието. От тленността до безсмъртието.“

из „Божествен благослов“, Свами Шивананда

Изконните въпроси. Питането за смисъла, началото, края. Търсещият отговори ум ги намира, когато притихва и наблюдава себе си – изменчив, подвластен на сетивата, желаещ, човешки, търсещ. Търсещ отговори. Кой съм аз? Каква е целта на живота ми? Откъде съм дошъл и къде отивам..? Някои от нас цял живот търсят отговорите. Други се отказват да ги търсят. Но трети ги намират и животът им е цялостен, и радостен.

Човек открива значението и смисъла на Живота, когато се потопи на дълбоко в себе си. При себе си. При Себето. Осъзнавайки. Но разсейван от природата на живота в тяло, подвластен на първичната си сетивност, той рядко се спира, за да се вгледа. Навътре. И почти не забелязва как умът му бива непрестанно стимулиран от възприятията на сетивата. Контролиран. Манипулиран. Ограничаван. От самия себе си.

1-zashto_da_meditirame

Слух, зрение, обоняние, допир. И езикът с неговите вкус и говор. Всички те ни въвличат в играта на живота, ограничават в субективност собствените ни умове и ни обграждат със съмнения и терзания. Оставим ли сетивата и съответно самите себе си без наблюдение, ние доброволно се превръщаме в роби на чужди истини и отговори за онова, което Е. И не сме ли свободни в собствените си умове, то ние не сме свободни и в сетивността си, в чувстването, във взаимоотношенията, в личността си. А от там и в тялото – най-плътната обвивка на същността ни, проявлението във форма, инструментът на себеопознаването, онова, което позволява да бъде набюдавано. В медитация. Защото тялото носи дъха в себе си. И то е, което провокира умовете ни чрез сетивността, държи ни в живота и ни разсейва по пътя навътре към скритото знание за истинския Живот. И често достигаме до нещастието, което сякаш идва, за да ни подтикне да преразгледаме собствените си ценности, убеждения, мисли и действия. Да преразгледаме идентификациите си. И е чудесно, че имаме тяло, имаме ум, имаме дъх, имаме себе си. Чудесно е, че имаме какво да разглеждаме. Да опознаваме. Скритото вътре в нас. Наблюдателят, който набюдава себе си. Концентрираният. Умиротвореният. Тихият, безметежен ум. Умът в медитация. Слетият с мантра. И дори още по-свободният от него. Умът отвъд разума.

2-zashto_da_meditirame

Медитацията е опитност. Тя е неразбираема. Отвъдна. За някой дори плашеща. Тя е много неща едновременно. В нейната проста рамка се съдържат основните учения и подходи, съставляващи същността на всички познати философии, религии и учения. Тя е освобождение от задръжките на нисшите сетива и разума. Тя е трансцедентална, защото извисява ума над собствените му страхове, желания, копнежи и мисли. В практиката медитиращият достига свръхсъзнателното състояние, в което се отъждествява с всеблажения Аз. В това трансцедентално състояние няма усещане за тяло, разум или двойственост, и знаещият става едно със Знанието.

6-zashto_da_meditirame

В йога съществуват четири класически пътя за медитация – Раджа, Карма, Джнана и Бхакти Йога. Те не обещават преки пътища към Истината и бързо развитие на психическите способности като много други модерни подходи към медитацията. При тях се изисква постояннство и отдаденост, които с времето развиват разума, интуицията и внясят лекота в битието, в действията, в мислите. И тъй като няма граници за човешкия ум, колкото по-концентриран е той, толкова повече енергия се насочва към обекта на концентрацията.

5-zashto_da_meditirame

В Раджа Йога обектът на медитация е самият ум. Умът изучаващ себе си. Самонаблюдаващият се. Рефлективният. Фокусът върху дишането, осъзнатият дъх, нахлуващ и напускащ тялото, ни позволява да концентрираме ума, да проникваме до дълбините му и прозирайки съдържанието му, да опознаваме и променяме себе си. Защото всичко, което правим на умствено ниво, оставя следа и се проявява все някога на физически план. Никой не може да получи нещо, ако не го е заслужил. Ние сме отговорни за това, което сме, и имаме силата да се превърнем в каквото пожелаем. С това си въздействие Карма е велика сила, с която се сблъскват човешките същества. Затова медитацията в Карма йога е медитация над действието, защото действието не може да бъде унищожено, докато не донесе своите плодове. Да се прави съзнателно онова, което всички правят несъзнателно. Да се работи заради самата работа, а не заради облагите от нея. Това е възглед, който изисква освободеност на ума от привързаности. Защото само за свободния ум е достижима Мъдростта, идваща отвътре. Мъдростта по пътя на Джнана йога.

4-zashto_da_meditirame

В Джнана медитацията е онази сила, която ни позволява да се противопоставим на желанията на сетивата, да развием воля си, да променим възприемането си за околния свят и нещата в него, така че те да не ни разтърсват, да не ни оказват влияние и така да оставаме спокойни и свободни. Всеки миг. Тук и сега. В медитация. Над онова, което Е. При Любовта. При сърцето. По пътя на Бхакти йога, която трансформира мислите в непосредствено възприемане, а вярванията в директно чувстване на онова, което ни заобикаля и което е вътре в нас. Свободни от страхове. Свободни в Себето. Свободни в медитация. Защото когато умът е тих, човек открива отговорите на много въпроси. Откача чукички. Разкъсва мрежи. Събаря стени. Променя се. Стига при себе си. В медитация. И животът му неизбежно става по-смислен, по-пълен, по-добър, по-чист!

3-zashto_da_meditirame